Аз, знаеш ли нямам очи,
с които да плача
нямам лице, което да
видиш,
нито сърце, скоето да
обичам.
Аз, знаеш ли нямам ръце,
с които да галя и да
създавам
няма тяло, което да
усетиш,
нямам душа, която да
дам.
Аз, знаеш ли съм само
илюзия
не вярвам,
сянка над пясъка с
много съдби,
аз съм само вятър в бурни вълни,
само капка от бурите
аз съм, знаеш ли, невидмо.
Плувам в илюзии,
плувам в небето,
събирам звездите,
говоря с луната.
Аз, знаеш ли, съм
невидимо,
невидимо,
невидимо съм.
Споделям със зездите
за любовта си към морето.
Аз, знаеш ли, съм част
от миг, съм парче от въздуха.
Знаеш ли,
аз плача без сълзи,
аз крещя без глас,
аз вървя без крака.
Аз, знаеш ли,
съм магия.
Знаеш ли,
знаеш ли,
знаеш ли,
аз съм миг от любовта.
Капка от боя,
аз съм, знаеш ли...