Съмнението...гадна черна твар!
Защо намери в мене почва?
Защо растеш ти гнило семе?
Защо живота ми отнемаш?
Покълваш хилаво отроче
и тровиш - тумор гаден, мръсен!
Ти свойте пипала разстилаш
и радоста ми с паяжина покриваш.
Махни се! Бягай надалече!
А ти се хилиш -
"Не можеш ме изпъдиш вече!"
Ах, змийченце подло, черно, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse