Съмнения

11 nov 2009, 13:23

Poesía » Filosófica

567 0 0

Жестове и мимики - измама,

илюзия ли са човешките лица?

От смях до злоба е промяна,

а ликът е все тъй мил - като на деца...

Нима истината е заблуда?

Нима всяка дума е лъжа?

Защо да крия себе си в друга,

щом не желая да съм така?!

Сега си спомням, учеше ме мама:

"Бъди добросъвестен, човечен

мигът отлита и те няма,

но споменът за теб остава вечен!"

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.