7 jun 2007, 9:37

Съмнения 

  Poesía
705 0 6
Когато думите не стигат,
а ти си толкова далече...
Когато чувствата извират,
а ти не можеш да усетиш
как две стихии в мен се борят -
на разума и на страстта!
Как две гласчета в мен говорят -
на детството и старостта!
Как всяка вечер аз умирам
сама пред черния екран,
как всяка сутрин пак възкръсвам
с очакването да си там, където
е краят на реалността
и почват хиляди мечти,
където срещам радостта
и смях безспир, безкрай струи!

Когато думите не стигат,
а ти си толкова далече...
Когато Слънцето не виждам...
Дали съм остаряла вече?

© Дивин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??