14 mar 2007, 23:17

СЪН 

  Poesía
1012 0 5
Сънувах, че отново с тебе бях,
в леглото ти, настръхнала от страст,
косите ми разрошени небрежно,
отпусната в прегръдките ти нежни.

Мечтите си да сбъдна не успях,
до устните ти повече не се допрях,
сънувах, че отново с тебе бях,
в съня си, аз от щастие летях.

Сънувах, че отново с тебе бях,
целувах устните ти във захлас,
а ти в ухото ми шептеше...
"сънуваш, събуди се вече!!"

© Зорница Митева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Разбира се Георги,нямам нищо противБлагодаря Ви!!
  • Много е добро.. Красиво.. Браво Зорница. Бих желал да го публикувам на уебсайта си-Ако разрешиш разбира се
  • Това е нещо повече от признание...бяло и в същото време преливащо от чувства. Поздрав!
  • Много е хубаво!
  • Зори, защо ли това хубаво стихотворение ми напомни за човека, на когото съм посветила "Бяло" и за още някой......Благодаря ти за този романтичен полъх.....И ако ми позволиш бих искала да ти отговоря с нещо кратко написано от мен преди 14години.....казва се "Повик"
    Не искам аз да бъдем безразлични,
    да бъдем тъй далеч един от друг
    във този свят на мъка и на грижи
    да бъдем ....безответни.

    Да търсим пътища и мънички пътечки,
    и бяла светлина във тъмна нощ,
    сърца, които лутат се самички
    в пространството наречено ЖИВОТ.....
Propuestas
: ??:??