22 feb 2007, 20:56

сън 

  Poesía
952 0 3
Сънувах толкоз хубав сън!
Захласната по тебе сред полята.
Звънна някъде камбанен звън,
очите ни в едно за миг се сляха. 

Ръцете ми докосна
и сякаш нежно ти ме стопли.
Лъжата бе луксозна,
но не спират мойте вопли!

Все още стена,
но не мога да върна онзи миг!
О! Съдба непрогледна,
защо не чуваш моят вик?
 
Събудихсе. Ти беше още в моето сърце,
огледах се... до мен лениво спеше другото лице.
Къде си ти? Защо остана само в моят сън?
Ах, знаеш ли? Как копнея да те срещна някъде навън???

© Стоянка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??