28 jul 2007, 21:07

СЪН 

  Poesía
573 0 8
 

 

Сънувах сън, прекрасен сън

и в него те докоснах, мамо,

дочух далечен светъл звън,

разбрах, че миг е всичко само.


Усетих нежност във нощта,

която търся от години,

а ти, надмогнала смъртта,

надежда в утрото дари ми.


Целувах твоето лице,

останало прекрасен спомен

и стоплих бледите ръце

със огън от любов огромен.


А после плаках за звезда

със твойто име назована,

но ти изчезна без следа

от ветровете призована.

1998'

© Елица Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??