Сън

12 feb 2011, 16:10

Poesía

617 0 0

Сънувам се красива, облечена в бяло,

косите ми се веят и галят моето тяло.

Вървя си по брега безкраен и мислите ми ме обсебват...

дали съм аз, или силует незнаен,

те с душата ми сe събеседват...

И сълзите не спират да капят,

а сърцето отвътре е празно,

душата в мрак се потапя,

лицето е видимо тъжно...

Потисната днес от живота,

с последни сили живея,

до болка се чувствам самотна,

не мога дори да се смея.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.