8 feb 2008, 19:26

Сън 

  Poesía
711 0 3
Тъжните нощни лампи
уморено пръскат светлина,
улиците украсяват с сенки,
прегърнати от тежката мъгла.
В стаичката тясна пак студено е,
но не зъзна аз под стария юрган.
Топли ме надеждицата малка,
че в съня ми кратък няма да съм сам.
Няма! Защото ще си моя, дали
до мен, или накрая на света,
ще те вдишвам и обличам със целувки
и ще сме двама, само двама във нощта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Стойнов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??