Снощи те сънувах,
целувка страстна ми дари,
страст, за която бленувах,
устните, сърцето ти благодари...
Изневяра...
През нощта навън
дали ми има вяра?
Беше само сън...
Ала сън ли бе?
Така реално...
Там, под синьото небе...
Сякаш виждах се, но огледално...
Звезда изгря, след нея втора,
потънах цяла в сълзи аз
и плаках не от болка - за отмора...
Плаках час след час...
И днес си спомням насълзена
за болката в моя сън...
За целувка сладка, умилена,
под синьото небе... навън!
© Шматкъ Todos los derechos reservados