Вървя по някаква странна пътека.
Къде ли ме води?
Всичко наоколо е тъмно и мрачно,
толкова е трудно по тази странна пътека!
Къде ли ме води?
Храсти бодливи, мрачна завеса, високи и гъсти дървета,
толкова е страшно по тази странна пътека.
Къде ли ме води?
Гарван се чува да грачи зловещо,
тъй е далече и сякаш е близо.
Тръпки ме побиват и поляна пред мене.
Колко е близо, а не мога да я достигна!
Гарван отново, птица нещастна!
Защо ли ме плаши?
И още веднъж. След нея бухал,
и после вълк, та аз съм в гора,
а не на някаква странна пътека!
Потръпвам отново и...
О, Боже - красив е! Орелът в небето!
Плясва с крила и аз се събудих!
Сън било е! Няма страшно.
Няма я гората зловеща и
пътеката странна.
Затварям очи и отново орелът...
© Ана Узунова Todos los derechos reservados