6 abr 2010, 9:11

Сън 

  Poesía » Versos blancos
647 0 4
И няма да те има в небосклона ми.
Хоризонтите счупени хлипат във тъмното.
Моретата чакат своите приливи,
а аз неизбежно сънувам кипариси...
И ми е тихо в очите ти.
Тягостно!
Уморих се от думи неказани.
Дай да напълним догоре чашите
и да си разкажем за рибите.
За тяхната жажда
и страст по соленото...
За всичките приливи недочакани... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??