20 abr 2010, 22:27

Сън 

  Poesía
1232 0 1

Ангел небесен при мен долетя!

Попитах го: "Какво е любовта!"

Той каза ми, че всъщност е една жена,

която ще покори моята душа.

Тръгна той по пътя си в нощта и

остави в мен мисълта за любовта.

Ден след ден скитах по света,

търсейки тази жена.

Търсих, борих се, намерих

и отново губих след това,

но така и не намерих любовта.

Разхождах се се веднъж по плажа,

мислейки за хиляди неща

и в миг случаен зърнах аз една жена.

Тя танцуваше на лунна светлина

под ритъма на стенещата ми  душа!

Вятърът галеше нейната снага,

а в очите ù имаше толкова много топлина.

Сърцето ми лудо затуптя

и хиляди хаотични мисли навлязоха в моята глава.

Всичко изведнъж сякаш спря!

Нямаше въпроси, отговори и неясни неща.

Само ненаситната, изпепеляваща сила на любовта.

На сутринта тя попита ме: "Какво съм аз за теб сега?"

И аз отговорих ù със смирен глас: "Ти си моята съдба."

Помня само как усмихна се  и изчезна след това.

Събудих се, целият облян в пот.

Сърцето ми крещеше: "Обичам те".

А една отронена сълза прошепна ми: "Тя е любовта".

Оттогава досега търся ангелчето от съня,

с което правих куп неприлични  неща на лунна светлина!

© Красимир Цуцов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??