12 jul 2008, 10:31

Сън 

  Poesía
665 0 4
Ти всяка нощ в съня ми идваш
и моля те до мен да постоиш.
И пред сълзите ми дори не мигваш,
а сутрин в сянката ми се топиш!


И ден след ден самотна скитам,
и моля се да падне нощ,
за да се върна пак и да те питам...
Защо светът е толкоз лош?!


А слънцето, когато се покаже,
отново будя се с дъжда навън,
денят си пак ще ти разкажа,
когато дойдеш в моя сън.


Да можех спейки да живея,
винаги със теб ще съм.
Светът ти силно аз копнея,
но ти ще си останеш сън!

© Иринка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??