Три пъти тази нощ във съня си умирах,
три пъти като сянка в света се завръщах,
три пъти светлината дирех, но не намирах,
три пъти с безнадеждност аз се загръщах.
В шарени стомни надежда наливах,
ала без дъно стомните бяха,
сили последни в себе си сбирах
да укротя ветровете, дето в мене вилняха.
Три самодиви безплътни край мене сновяха,
три кръстопътя разплетоха
и във едно ги събраха.
Три пъти под мостове каменни ...