СЪН
С одрипани чувства и чувал безнадеждност
в краката. Заспал върху малко тъга,
в моя ъгъл бетонен сънувам
света на любящите хора.
Аз сънувам прекрасни неща.
Там е хубаво. Много е хубаво.
Истинско! Там съм рус, синеок и висок…
Иначе малко съм нисък, прегърбен,
но това не е истина…
Аз съм висок!
Във съня си бетонен съм истински!
Там съм рицар. Имам и кон.
Имам копие, имам и броня.
Аз съм модерен Кихот.
Имам дори Дулсинея!
Там деня е по-цветен от всичко
сравнено на света до сега.
Там е истинско. Там е вълшебно.
Там има тихо море и лодка
с отпуснати, бели весла.
Там заспивам щастлив… на брега…
Там ме гали морето с вълни.
И сънувам човека злочест.
Нисък, прегърбен, с чувал на гърба,
свит в бетонния ъгъл, готов
да сънува море…!
© Емил Стоянов Todos los derechos reservados