Сън
Сред реки от сълзи вървя.
Планини от мъка пребродих,
и се върнах пак в съня,
в съня на радост и любов.
Сън, които ти ми подари,
и живота някога с радост озари.
Но този сън далечен спомен си остана...
днес вървя по реки от сълзи
и питам мрака на ноща,
но поставя черна сянка...
© Петя Карачанова Todos los derechos reservados