Лягам вечерта и щом заспя:
Сякаш слънце изгря през нощта,
беше единствена, която сгря моята душа.
Единствена ти грееш в моите очи,
сърцето ми крещи името ти!
Като ангел небесен с красиви криле,
галиш моето сърце,
загледал се в красивото ти лице,
застанали под звездното небе,
шепна аз обичам те!
Момиче, разбери, погледна ли в твоите очи,
сякаш светът пада в краката ми,
не мога с думи да опиша твоята красота,
разбери, че завладя моята душа.
В мислите ми все си ти,
ръцете си протегни, моите хвани,
на чувствата ми отвръщаш ли?



С думи не мога да опиша това, което чувствам сега,
но мога да кажа, че за мен си единствена,
нежна, мила и добра,
сякаш съм във филм, а не в реалността,
като приказка, която няма край,
само аз и ти в нашия малък Рай.
Разходки по плажа, слънцето огрява,
вечерта на лунна светлина романтична забава.
Колко нежно над вълните бягаш,
леко изморена до мен пак заставаш,
само ми кажи, че с мен оставаш
и в легло от рози всяка вечер ще си лягаш.
Но ето, телефонът ми звъни, събужда и връща ме в реалността,
където съм сам без сродната душа,
нямам търпение да дойде нощта,
пак да заспя и да си моя в съня.