Отново съм будна, а вече е ден...
Но може би ти ме сънуваш.
И знам, че напред продължаваш без мен
и споменът нищо не струва.
Но може би в този безмилостен сън
отново ти каля косите
и в глухия шум на колите отвън
пак моите думи долитат.
И моите длани ти липсват сега,
а сърцето ти сякаш е празно
и искаш сънят ти да върне смеха,
по моите устни запазен. ...