Аз - с цигара в ръка.

Аз - себе си.

Аз - с теб.

Ти - в мен.

Ти - в диханията ми.

Ти - в струнните падащи звуци.

Ти - в блуса в мен.

Ти - в мен.

Струните -

в дзифг горещ

около мен се разливат -

така пораствам до дете.

Аз - малка -

падам в нечии дихания

и струните разсипват ме

между стените.

Така неразпозната съм

от никого.

Добре ми е.

Сред пъзела

от часове изплъзващи се

откривам някак си ръцете ти

към мен,

не зная от кога протегнати.