Сън

21 ago 2014, 18:06

Poesía » Otra

357 0 5

Каква гора! Кафява, жълта, рижа...

Тук-там по някой горд, самотен смърч.

Защо дойдох? Нима ще разверижа

сърцето си от тоя вечен гърч -

да чувствам как всичко се изнизва,

но аз не мога нищо да спася

и как лъчът на залеза ме близва,

но аз не искам нищо да гася.

Нима в абсурда трябва да повярвам,

че сам ще стана някога земя?

Един вторачен в мен, настръхнал гарван

нададе грак и после занемя.

Дали ще ми подскаже той - кои са

най-дългите пътеки към смъртта?

И кой на тази болка ме ориса -

да бъда само миг от вечността?

Едва ли. Лъхна вятър. Шарен огън

в листата отмалели заигра.

И нямам сили да си кажа сбогом

с гората. Тази приказна гора.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.