3 sept 2009, 12:10

Сън 

  Poesía
524 0 3

Сън

 

Изпуснах гривата на буйния пегас.

Паднах. И заспусках се стремглаво.

В тъмна бездна полетях.

... До мен те нямаше, за жалост.

 

И страх ме беше, но летях.

Очаквах да се случи чудо.

Очите ти във тъмното видях

и полудях от обичта си  луда.

 

Помолих Господ Времето  да спре

и аз да оцелея сред тъмата.

Защото влюбеното ми  сърце

усети, че  ме чакаш  на Земята...

 

... Събудих се. И гледаше ме ти...

© Димена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??