15 may 2018, 18:30

Сън 

  Poesía » De amor
1937 23 15
Любовта ни удари се в тъмния ръб
на времето, странно замръзнало
и хладно се гледахме, обърнали гръб
на чувствата в трепет избързали.
Над нас вежди сключи огромната нощ,
погледна с насмешка студена.
Две мишцици бяхме за нейната мощ
сред черна - враждебна вселена.
Усещах как бие самотно сърцето
с надежда, че пак ще те срещне -
момичето нежно, дошло от небето,
дарило ме с късчета звездност. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??