Ти се роди от мой бленуван сън, 

за да се превърнеш в омайна реалност.

От теб вдишвам, както от планински въздух, 

изтръпва тялото, както след глъдка вино.

Ти си частта, правеща ме цяла, 

душата ми е в сладостен покой. 

Ти си онази необяснима сила, 

караща сърцето силно да тупти.

Душите ни отдавна са познали, 

че един на друг принадлежим.

Сърцата ни - задушени и замрели от лъжи,

бият лудо в ритама на любовта.

Не ме събуждай, реалност моя! 

Искам да играя тази дяволска игра.

Аз съм кукла на конци,

пленена, предала се на любовта.