25 jun 2006, 11:34

Сън 

  Poesía
858 0 2
Изминалите дни
опитах да удавя.
Преглътнах ги с мълчание
без много трепет и желание

Смутен оставах аз
особено през нощите
ти идваше при мен
повеждаше нозете ми

Притварях своите клепачи
и виждах те
лежеше на поляната-
с капчици роса по тялото

Усещах как ухаеше във времето,
което спряла бе с леко придихание
докосваше ръцете и очите ми,
а сякаш галеше сърцето ми

И още миг и два-
Завинаги!

Отварям аз очите си,
но ти не си до мен,
а бледо привидение
на моя сладък сън

Отново виждам те
между дърветата
облечена във бяло-
викаш ме

Оставам тялом на поляната
унесен в сладка,нежна самота,
а моята душа отвлечена
се губи с теб далеч,
далеч между дърветата.

© Стефан Чакъров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво!
  • Алексиславе, сайтът разполага вече с двама главорези. Единият се бъзика с хората и тества техния праг на търпимост, другият просто толкова си може. Тъй че разпределението на ролите вече е направено и дубльорство не ти се полага. Ако не можеш да си намериш своя ниша тук, не изземвай чужда роля, която и без това не е много достойна. Няма да ти я дадат без бой. Или ако непременно държиш да си дубльор, прави го поне грамотно и смислено, та да си конкурентен.
Propuestas
: ??:??