Сън І

28 ene 2010, 22:10

Poesía » Filosófica

696 0 2

Сънувах,

че навън е бурна пролет

със топъл вятър,

с бели пеперуди,

с потънали в зеленина тополи...

и пожелах си – да не се събудя!

Сънувах се –

изправен сред полето,

как топъл дъжд

лицето ми облива...

Сънувах,

че пред мен реве морето,

а после във нозете ми заспива...

Сънувах

как листата бавно падат...

А аз вървя

и стъпките ми глъхнат...

Сънувах,

че достатъчно съм страдал...

И мога вече кротко да издъхна...

Сънувах...

И не исках да се будя,

защото този сън аз дълго чаках...

Не се завърнах...

И не се учудих,

когато ме обгърна нежно мрака...

17/4/1996

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.