Нощта се свлича. Сън сме на паважа.
Ний крачим неуверено напред.
– Очите ти са тъжни. – отбелязваш.
– И толкоз невъзможни, като теб. -
отвръщам аз.
Тунели ме заливат.
Пред нас колѝ. Припукват. Тишина.
Упорстваш ти:
– Приличаме на дивеч,
а фарове от упор стрелят в нас.
Не казвай - мисля си. Недей, не казвай.
Дори с най-парещия шепот, не. ...