Осем минути живея в съня си,
утринно дишат ме цели епохи,
раждам, предавам, обичам единствени,
факлата хвърлям, надбягвам се с клади.
Осем минути се крия от себе си,
времето късам, ключалки изгарям,
в чужди лица и копнежи откривам се,
осем минути... по нишката бягам...
Червеното тихо рисува стените ми,
изплувам, отварям очите по залез,
изпращам го слънцето, вече епоха е,
от осем минути ме диша в съня си.