Сън в дълбините на морето

12 abr 2007, 18:55

Poesía

1463 0 3

Бряг и море - за ръка!
Слънцето се приготвя за сън,
единствено оранжевите му следи порят небето!
Вълните танцуват блус - любовен блус!
Ангели докосват със крилата си хладния пясък!
Хиляди пъстроцветни пеперуди пърхат в мен!
Тайнствена и непозната жажда
изсушава устните ми влажни!
Сред огнените сини води
аз виждам зелените ти очи!
Черни мокри кичури
едва докосват твоето чело!

Защо така ме гледаш?
Та ти си недостъпен, ти си в дълбините...
Само въздух ни дели,
въздух, изпълнен с аромат на плод и захар!
Моите следи се стопяват,
аз вече съм до теб!
Твоите зелени очи все тъй ме гледат жадно!

Защо ме гледаш така?
Защо очите ти отпиват от мен последните ми сили?
Защо не мога да избягам, някъде далеч от сините вълни?
Устните ти са тъй сладки,
тъй сочни и меки!
Прегръдката ти е тъй силна,
сякаш искам да потъна в нея!
Телата ни слети стигнаха дъното!
Небето бе далеч, лазура - също!

Ето ни далеч от всички,
обградени от стъклените морски води!
Докато потъвахме сякаш усещах уханието ти,
сякаш бях в Рая!
Преплетените ни пръсти
останаха докоснати завинаги!!!

24.04.2001г.
гр. София

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Белоснежка (Гергана Шутева)

2006-03-18T11:17:18+02:00

Нежен стих...,изпълнен с неутолим копнеж,жажда за любов!!!Поздрав!/6/
stenkata (Стеф)

2005-11-30T16:41:27+02:00

Ех Иване, Иванееее живот си живееш ти....ама верно голям философ се извъди
трабанта (Иван Керемедчиев)

2005-11-29T18:08:48+02:00

абе Стефче това е много тъжно, ти не си такъв човек,поне аз познавам само оптимистичната ти страна, а това е малко песимистично, но е добро като символ на вечната любов.(само не ми казвай да спра да философствам)