11 nov 2008, 23:27

Сън за свобода 

  Poesía » Otra
907 0 4
 Сън за свобода

Всичко живо сега е заспало,
а сънят им на смърт прилича.
Онзи с косата е в чуждо тяло
и със поглед злокобен наднича.

Как беше сън и смърт в едно,
не знам, но нещо жадно, кърваво
и зло прокара пръсти, все едно
посегна нечие сърце да отнесе.

Полека тъмнината се свлече
и кошмара мъртвешки заля,
писък за миг и на земята потече
на всички хора кръвта.

Души - човешки, безсмъртни,
разпериха мощни криле,
но вместо да отлетят свободни,
паднаха отново на колене.

Пред демона на тъмнината
глава те за милост не сведоха
и към своята участ прокълната
телата си кървави поведоха.

Но в редиците, към ада крачещи,
едно освирепяло дете вдигна меч
и посече на две злите демони, чакащи
да пируват след нощния дивеч.

Ето чу се вик и втори, и трети,
след миг вече всеки човек
пееше борбените куплети,
в които от детство беше заклет.

И ето, че слънцето се усмихна
и мрака в този кошмар заслепи,
за миг цялата болка отмина
и копнежа за свобода възроди.

© Тодор Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??