31 may 2009, 10:28

Сънено - бяла 

  Poesía » De amor
798 0 21
Тръгвам си тихо с дъжда.
Мъгла се спуска след стъпките.
Сънено - бяла. Твоето "Да!"
"Остани?!" И изтръпване...
В този град съм отново. Отново
завръщане. Какво ли да сторя?!
Не искам забравяне! Не мога,
като дъжд с дъжда да говоря...
Над реката синее се буря.
Дунав мост е потънал във пръски,
а в душата живот прекатурен...
Хоризонтът в очите е дръзки! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??