illusion (Мая)
21 42
4 dic 2006, 0:24

Сънища 

  Poesía
1260 0 5

Сънят не идва при онези,

които крият тайни във нощта.

Когато слънцето залезе,

настава мрак и тишина.

Потъвам в сенки на безумие…

Обхваща моята душа

едно самотно пълнолуние

и тласка ме към лудостта.

Сънят – оазис ярък и далечен –

не идва дълги часове,

а после като гръм небесен

разбужда адски бесове…

 

Талази от измъчени кошмари

нахлуват в моите очи

и сенки на посърнали жетвари

ме дебнат със ръждясали коси.

Събуждам се обляна в пот и

                                      сълзи,

но моля се отново да заспя.

И пак потъвам в неизречени

                                   присъди,

в страстта и ужаса на грешната

                                      душа.

Отдавна изгревът е минал –

потънала съм в светлина…

И новата надежда се събужда

във жарките лъчи на пладнина…

 

23.07.2006

© Мая Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??