8 may 2014, 23:41

Сънища 

  Poesía » De amor
508 0 7

 

 

 

 

Късно ли те срещнах? Или рано?

Обич моя, близка и далечна.

Всяка ласка с тебе ми е рана.

Всяка среща с тебе ми е вечна.

 

Все между четвъртък и неделя,

в нежните си трепети зазидан,

питам се: какво не ни разделя

в този свят безнравствен и ехиден?!

 

Кръст ли е това? Или присъда?

В този див пожар да леденея!

Винаги да искам с теб да бъда,

а без тебе всъщност да живея!

 

Иска ми се, Господи, да вярвам,

че и на това ще видя края.

Две сълзи по бузата ме парват.

Мои ли са, твои ли – не зная!

 

Сигурно са мои. Но не плача.

Изворът са те на радостта ми.

Този ден – от изгрева до здрача

с теб ще бъдем двама. Само двама.

 

 

© Чавдар Тепешанов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??