Понякога, когато те сънувам,
не искам да се будя в утринта,
в прегръдката на сиво нощно чудо
аз оцелявам в твойта светлина!
Така е хубаво и толкова реално,
в очите ти оглеждам се насън,
разхождаш се в главата ми легално,
но...се забива мисъл като трън...
Дали, когато стана от леглото,
ще бъдеш още там, непроменен?
Или не си ми част ти от живота
а само окупирал си съня при мен? ...