andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)
111 3143
18 abr 2008, 0:30

Сънища... трънени 

  Poesía
756 0 19
 

Трънено ми е.

Великден наближава.

В съня ми свирят Ерихонските тръби.

Далечно някъде един петел пропява.

Сънувам тръни в храмови стени.

И земен трус... Луна кърви вдървена.

Обърнат кораб...

             Странно... Дъжд вали,

един такъв... сребрист и неспокоен,

уж пада, а нагоре все лети.

Дърветата на Гетсиман...

                     синеят...

Мъглата се отдръпва зад нощта.

Звездите някак си измъчено бледнеят.

Разтварят се (без дъно) небеса.

Без звук.

А Светлината нямо гледа

два силуета... Всеки сам върви.

Единият поема към Голгота,

За другия - смокинята мълчи.

И петък е.

         И даже е неделя.

Раздава пасхата безквасна дан.

На жертвеници...

             гълъби изгарят...

(Търговците търгуват в своя храм.)

Йордан се влачи мудна и свещена.

(Брегът й помни белия кафтан.)

С небесен дух, кръщелно осветена,

опитва се да скрие своя срам.

В пустинята се вдига буря дива.

И трети силует там ням крещи.

Очите му са огнени вселени.

Смъртта във стъпките му пак върви.

Геената пламти със силен пламък

и серен дим се вдига на талази.

Изгаря тъмнината в блясък ярък.

Предчувствие за смърт по нея лази.

Маслините отронват капки миро

по тихата пътека към скръбта.

Парченце хляб, горчива чаша вино

живота днес изкупват от смъртта...

 

Разтварям се в съня.

                  От студ треперя.

Прелитам като птица над света.

Дъхът на вятъра ми каза, че живея.

Но, всъщност, бях ли жива?... Не разбрах...

 

                          

 

 

 

© Аэлла Вихрь-Харпиевна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прочетох,съпреживях и онемях!Поклон!
  • Поздрави, чудесен стих !
  • Поклон пред перото ти!!!
  • Предвеликденски..направо ми се заби в сърцето стиха ти, Павлина!!! Аплодирам те с възхищение!
  • Тръните държат Съвестта будна....
    Човекът има Пълната Свобода да а носи трънения венец ,колкото реши сам...
    А когато сам ...- по един или друг начин-... изостри Сетивността си -Свободата му е пълна...

    Желая ти - Вдъхновението да те изпълва -Винаги...
    Много Дълбок е Стиха ти..................
  • НЕВЕРОЯТЕН СТИХ!!!
  • много нежни отмерени и финни докосвания с четка...
    всеки удар по платното оставя следи от поетична образност,
    вълнуващ и наситен с емоцонални черти.
    възхитен съм Павлина !
    ще се опитам да се докосна и до другите
    стихове в сайта...
    с уважение !
  • Голяма си! От най-големите!
    Аплодирам те с много възхищение!
    Прегръдка!
  • Ти...ме...разби...тотално!!!
    Прегръдка!
  • Изключително!!!
    Аплодисменти!!!
  • толкова много образност, че се отнесох!
  • Павлина, смазващ стих! Пълен кеф!
    Продаде си душата, за да го напишеш, нали? Струва си!
    Ave
  • Много съдържателен, наситен с емоции стих. И навреме написан, актуален. Какво повече?
    Поздрав и от мен, Павлина!
  • Силно,много стойностно!
    Поклон!С възхита!
    Обич,за теб,Павли!
  • Съпреживях с теб...жива ли съм...още не зная...
    Много вълнуваща и стойностна творба!
    с много обич, мила Павлина.
  • Много силен стих!!!Прегръдки,Павлинче!
  • Павлина, затаих дъх!!!
    Поздравявам те!
  • !!!
    Остави ме без дъх!Поздрав!
  • Аплодирам силния ти стих!
Propuestas
: ??:??