Луната ми намига нощем,
убивам двама-трима насън,
лакират ми, черни, ноктите
и гледам бебешка снимка вън...
И често се возя на такси,
но, някак, другите се блъскат...
шаренее сънят ми разбит,
безпорядъчни мисли пръскат...
Тир ни връхлетя с колежката,
карахме някаква ладичка -
подминахме „въртележката”,
нали и тя е барабичка...
Онази нощ мътих пиленца -
малки пухкави жълтурчета...
Защо ли нямаше сиренце,
с варени яйца – мехурчета...
А ти ги удави в банята -
с хубави китки - увехнали...
Котки бели с топка - калят я -
гоним, ръкави запретнали...
Това са сънищата луди,
които ме спохождат нощем.
Ако някой се е учудил -
да знае, че има и още...
/следва продължение/
© Агапея Полис Todos los derechos reservados