Опитвам се да те забравя
и все по-малко ме боли,
когато влюбени на гара
шептят си нежно със очи.
Сънят си всяка нощ приспивам
с надежда нова, светъл стих,
научих го да не унива
и от кошмари го спасих.
Сега съм бяла, сънна фея,
със пеперудени криле,
глухарчета са ми постеля
и стискам жезъл от перце.
В съня ти тихичко пристигам,
оставам само по сърце,
със слънчевия лъч отлитам,
погалил твоето лице.
Опитвам се да те забравя,
онези сънища приспах,
не искам да сънувам гари
и ти да тръгваш с оня влак.
© Ивон Todos los derechos reservados