Остави ме при теб да дойда в нощта,

когато сенките тайнственост творят,

остави поне една отворена врата

и в тъмнината две свещи да горят,

спи спокойно, няма да те будя,

няма да разстроя твоя тих покой,

аз желая само, за теб, да се трудя

и животът мой да бъде и слънчево твой.

До теб ще застана, сън ще сънуваш ти,

сън, произлязъл от моята кротка целувка,

прокуден от моите блянове и мечти

и в теб открил така свидната милувка.

В този сън изгревът омаен ще блести

сред зеленина и ухайни свежи аромати

и там нейде ще съзреш моите очи,

усмихващи се на твоя образ златен.

Усмихни се и ти, да тъжиш недей,

зарежи на живота страстните кипежи,

на зората, пристигнала с мен, кажи - Здравей! -

и нека настъпят за нас новите надежди.

В един миг ще те грабнат очите,

сред дъгата цветиста ще те понесат,

от близко ще съзреш блясъка на звездите,

далеч от човешката суета свят ще ти създадат.

Кога се съмне, ти ще се събудиш,

ще разтвориш клепки сладостни, заспали,

и моя поглед около теб ще затърсиш,

не ще го откриеш, нещо в теб ще пари...

Тогаз погледни на масата свещите две,

едната ще гори, а другата няма,

знай, изгаси я моето дъждовно небе

и моята обич към теб голяма.

Така, очаквай, скъпа, всяка вечер

един чуден сън, сътворен от мен,

и макар от теб душата ми далече,

в съня ти ще грее нашият цветист ден.

Сутрин се събуди, красиво усмихни

на зората, на небето, на новия ден

и твоят живот по-чудно ще заискри,

от тъга и мъка не ще бъде опетнен.

И отново ще съзреш свещите две,

и пак едната самичка ще гори,

знай, тази нощ беше тук моето сърце

и душата свидна на теб го подари.