стели1 (Стела Костова)
3 3
7 nov 2019, 16:37

Съновник 

  Poesía » De amor
623 3 4

Красива си, когато спиш,

след диви бури укротена.

С дъха си в моя се топиш,

пълзиш по крехките ми вени.

А аз в самотния ти сън

да вляза искам неусетно...

Не ме оставяй сам навън

с едно мълчание бездетно.

Желая да те видя там,

където всяка нощ отиваш.

Камбана тъжна в празен храм

съм в оня миг, щом пак заспиваш.

Лежа, от жажда изтощен

по твоя сън - неспирна вечност.

Презрях глада си настървен

по теб вълшебнице далечна.

Красива си, когато спиш,

а аз до теб като бездомник

се моля да ме приютиш

в съня си тих, за да те помня

и в мойте сънища дори,

когато с друга се сънувам...

Да помня как ще ме боли,

когато в теб не съществувам.

© Стела Костова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??