Пролет е, а есен сънувах,
как капят листа...
Дървета и храсти облени
в златиста светлина...
Годините капят...
такъв е сезонът сега.
Надежда слаба мъждука,
останалото тъга...
Тъга по отминала младост,
по неизживяна любов.
Деца отлетели...
сграбчили своя живот.
Но беше красиво...
клони с жълти листа.
И някак вълшебно...
стига да имаш душа.
© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados