Сънят бил от дявола.
Затова ли тъй просто
в сънищата ми си Ти?
В дива, изпепеляваща прегръдка - двамата,
над пропаст с огнена лава, кънтим...
Сънувам те...
Аз моля - не чуваш!
Аз викам - напразно!
Сънувам те...
В един измислен свят...
Как ще ти кажа? В кой сън?
В кой ден -
че с кръстни мъки сама се наказах.
А ти - столетия вече -
простен!
Сънувам...
© Ирена Цветанова Todos los derechos reservados