Сънувах снощи, че съм гълъб,
ти беше бяла гълъбица.
В съня си бях ти верен брат,
ти - мойта мъничка сестрица.
С теб волно литнахме нагоре,
сред облаците нависоко.
Спокойни, смели, без умора,
забравили проблеми, хора.
Аз сянка правих ти с криле,
простора виждаше, като на длан.
И път откриваше в небе
към остров малък в океан.
На него кацнахме полека,
криле отпуснахме в покой.
Под нас вълна прозрачна,лека
шумеше, чезнеше в прибой.
И всичко бе така прекрасно,
два гълъба сред рая мирен.
В сън гукащи под слънце ясно,
глави опряли в свят ефирен.
© Хари Спасов Todos los derechos reservados