Сънувай мен като дете, което
посяга към сладкиша със стафидите.
И без да пита, тича към морето,
да търси бисери в черупките на мидите.
Сънувай мен – наивното момиче…
уплашено от първия си цикъл.
Не знаещо все още да обича,
но живее с Теб по интуиция.
Сънувай мен, жена самонадеяна!
В поредно състезание със Господ –
изгубила отново от разсеяност,
че, вместо да се моли, меч кръстосва.
Сънувай мен - дори като старица,
събрала спомени в косите си отрязани.
В гнездо от бръчки носеща на птиците
сина си – нероден... за теб запазен…
© Мойра Todos los derechos reservados
Ave