Обичам те днес и само за малко,
докато са заспали очите ми.
Докато не съм станала бледа и слаба...
докато си заспал във ръцете ми.
Докато те прегръщам и не мисля за утре.
Докато ти роша косите.
Докато не усещам болка отвътре...
Докато не запеят петлите.
Докато не усетя, че мойто богатство
са две-три твои усмивки
и няколко думи, които, за щастие,
чух преди да си ида.
Докато не усетя, че всичко, което
имам, е време дъждовно
и смели мечти в любовна поема...
И мисълта, че съм още свободна.
Обичам те днес и само за малко...
О, не... ти се събуди.
Какво си сънувал, че гледаш тъй жадно?
Любов ли?... Сладка заблуда.
© Todos los derechos reservados