Сънувана любов
За тебе мисля, но в съзнанието ми
лице май друго се явява,
уж същата усмивка и очи,
но вече не си ти.
Ти бягаш, а той все до мен застава.
Ти караш се, той хвали ме
или просто си мълчи.
Подкрепя ме и сили
той ми дава
и кара ме напред да продължа.
Понякога обърквам се -
двама ли живеят в твоята душа?
Ти кой си?
Или просто аз сънувам?
Или съм хваната във мрежата
на вечността,
в която Времето не съществува
и хората се срещат
не само тук или сега
и няма бъдеще и минало,
а всичко просто семе е на любовта?
В света различен, в който
аз живея - ти друг си,
ти си моят брат,
в реалността различен си -
тук си просто
мой познат.
© Тихомира Бижева Todos los derechos reservados