За кой ли път сънувам този сън:
пролет е. Ухае липов цвят.
Аз и ти — под небосвода вън.
Наш е целият притихнал свят.
Само аз и ти! Безброй звезди.
Луна и мрак. Ръцете се преплитат.
Блеснали от луда страст очи!
Две тела сега в едно се сплитат!
Огън във душите ни гори.
Търсят се телата ни във мрака.
С твоето сърцето ми тупти!
То не иска повече да чака! ...