4 jun 2014, 23:35

Сънуването винаги е много 

  Poesía
587 0 4

Сънят ми сам остана тази вечер.
 След работа умората боли.
Навярно не желае да ми пречи.
Сънят преглъща жадните ми дни.

Той често с битието си играе.
На него и това му е добре.
 Достатъчно е теб да те позная
 във всичките му странни светове.

Моят свят е скучно монотонен
и тишината пада като дъжд.
Крепи ме неумиращият спомен
и мисълта, че аз съм силен мъж.

Ще трябва да преборя битието
и вярата да стане моят дух.
Сънят е залъгалка за сърцето,
а аз на залъгалките съм чужд.

 Аз искам и умея, и ще мога
от лятото да сторя чудеса.
 Сънуването винаги е много,
когато помечтая за мига.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??