Студено е! И голо, безпощадно...
Черните облаци пепел се сливат с нощта.
Луната безмълвна ги гледа... Фатално.
Безсилна е топлата, жива душа...
Енергия! Черно! Чертае земята!
Гради хоризонти невидими!
Няма въздух, обсебена, тлее змията,
по останките голи и хрисими...
В момент на слабост мрака се отдръпва,
небето диша! Ядосано, гневно! Руши!
Всяко живо, пълзящо творение мърда,
бяга от зверските, мъртви души... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse