Съперница

21 ene 2012, 5:27

Poesía » De amor

660 0 1

Съперница

Идва тя в съня ми,

неканена и нежелана.

Забива сякаш сто ками,

отваря в мен дълбока рана.

После във очите ме поглежда.

С поглед ме изпива и изцежда

и на мисли мрачни ме навежда.

А аз лежа и чакам в тъмнината

да ме хване пак ръка позната.

Да ме отведе на слънчева поляна,

пак да бъда щастлива и засмяна.

Да забравя този сън кошмарен,

тъй злокобен, лош, коварен.

А ти до мене окрилен

пак да бъдеш в моя плен.

Сърцето ти заспало да сгрея

тъй както само аз умея.

Да бъда пак желаната жена

и така за вечни времена.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

severianin (Валентин Чернев)

2012-01-21T14:00:37+02:00

На 36 човек може и да чувства така, но е длъжен да пише инак - да поетизира действителността, да намери драматизма на вътрешните състояния, а не на сюжетното развитие, да владее асоциативно-пластичното изображение. Съжалявам, но това е ескиз, зарисовка на стихотворение.