Колко сърце ми остава,

още, за да те обичам...

колко душа ти дарявам

със всяка следваща  сричка...?!

С колко любов ме поглеждаш,

докато не те виждам,

колко звезди се подреждат,

когато насреща им идваш...

За да преминеш при мен,

за да ми сложиш в сърцето

още огън и за момент

аз да видя твойто, което

угасва бавно като звезда

и става все по-малко,

за да мога пак аз да го съживя

и очите ти да бъдат жарки…

Без пролуки, сътворени от сълза,

във които само аз да се оглеждам…

без пътища, които чакат своята звезда

нека всичко идеално се подрежда

за нас,

защото отсега нататък и сега

искам аз до тебе да съм близо

повече и повече, и да

може понякога сърце да не достига,

но знам, че то ще е във теб и затова

отново аз за тебе ще си го поискам…!